Метафизика и динамика на злото в света на Толкин

Множество почитатели и доста от познавачите на творчеството на Професора поддържат представата, че Толкин изобразява картина на полярен свят с непримирими противоположности – Валар са изцяло добри, докато Мелкор е изцяло лош. В моето есе, аз ще се опитам да обоснова една друга гледна точка, която за някои “правоверни” ще се стори граничеща с ерес. В своето изложение ще се фокусирам предимно върху метафизиката и митологията на Арда, описана в Силмарилион-а и другите недовършени текстове на Толкин. И така аз застъпвам следната

Теза: Мелкор въплътява темата на Хаоса и Промяната. Злото е Дисонансът, който се премахва с Третата тема на Еру (синтезът на противоположните теми и появата на свободата на волята, чиито носители са Децата на Илуватар).

Динамика

Според Айнулинадле в началото на сътворението е Музиката на Айнур. По такъв начин метафизиката на Толкин наподобява Евангелието на Йоан -

В началото бе Словото – и словото бе у Бога.

Музиката, даже в по-голяма степен от словото, предполага динамика – веднъж започната една тема получава собствен живот и се развива с течение на епохите. Променяйки се темата променя и изразителите си.

И така – дали Злото е Мелкор/Моргот? Тук много почитатели биха казали “да” и с това биха счели въпроса за приключен. Аз не се задоволявам с толкова прост отговор. Дихотомията Добро-Зло, е въпрос на оценка на взаимодействие, следователно  не може да се твърди, че Мелкор е Зло, може единствено да се каже, че той върши зло. По такъв начин въпросът за доброто и злото се релативизира. За разлика този релативизъм, дихотомията Хаос-Ред е субстанциална – тя предполага определено вътрешноприсъщо поведение на системата. Следователно тя позволява и идентификация и от тази гледна точка може да се твърди, че Мелкор въплъщава Хаоса, а Манве – Реда.

Мелкор търпи еволюция – той започва бунта си още преди сътворението на Еа, в началото от желание да твори неща, които не са предвидени от Илуватар. В първата тема, той твори наравно с останалите Валар или дори повече от тях. Във втората тема, той въстава срещу замислите на събратята си в мощ и обич към сътвореното от него. В третата тема става Враг на събратята си и в последствие Враг на Нолдорите.

В тази именно последна негова релация се твори злото. Злото е Дисонанса на Мелкор – то се корени в желанието му да въплъти и сътвори неща, които изначално отсъстват в Първата тема. Това му желание идва от познанието му за Тъмнината. В този контекст Тъмнината може да се дефинира като всичко онова, което Еру не е пожелал да вложи у първите си рожби – Айнур. От друга страна, тъй като всеки айну представлява въплътена концепция на Твореца – т.е. отражение на някаква част на ума Му – не може да се каже, че тъмното начало отсъства у Еру. Ако това бе действително, Тъмнината би била изцяло чужда на съзнанието на Мелкор и той не би могъл да я познае.  В противоположност на това, Манве въплътява изцяло темата на Реда и Стабилността, която е и Първата тема. По такъв начин идването на злото в света на Толкиен е предрешено – препято в първата музика на Илуватар.

Музиката на Илуватар е съдбата на Творението - пеейки Айнур въплъщават решенията си в музиката и по такъв начин предопределят историята на всички създания, субстанции и предмети в Еа, които са плод на тяхната мисъл. По такъв начин историята на Арда е пре-детерминирана от взаимодействието на темите в Музиката. Единственото изключение са децата на Илуватар. Като чеда на неговата мисъл, а не на Валар, те не присъстват в Музиката и следователно са свободни да правят избор съгласно преценките си. За това те не са подвластни на Валар.

Първа тема

Темата на Мелкор е противоположна на тази на Манве. Силата на Мелкор не се ограничава само до ефира и въздуха, както у Манве и Варда, но тя обхваща всички субстанции в Арда. Единствено водата, темата на Улмо, е неподатлива за музиката на Тъмния вала. Противоположно на това - върху земята, металите и огъня властта на Мелкор превъзхожда тази на Ауле. Въпреки това, в началото, когато силите на промяната и стабилността работят заедно в сътворението на материалния свят (Арда) между двете теми няма конфликт – и двете теми, както показахме, се коренят в Еру  - алфата и омегата във вселената на Толкин. И всички божествени сили творят заедно материята на Арда. Конфликтът настъпва, когато трябва да се вземат решенията за окончателните очертания на континентите е екосистемите, които трябва да се развият, така че да подготвят света за идването на Децата.

Втора тема: Дисонансът

В историята на физическия свят Дисонансът се проявява, с т. нар. Потъмняване на Арда. Това е светът на Дисонанса - борбата между Втората тема на Илуватар и темата на Мелкор. Този период се характеризира с висока нестабилност, дължаща се на конфликта в темите за контрол над субстанциите. Началното надмощие на Мелкор се заменя с Пролетта на Арда, когато преобладават темите на Неса, Йавана и Ороме.

Дисонансът все пак не е абсолютно противопоставяне – той не засяга темите на

Ниена (милосърдие) и Намо (справедливост), имащи отношение към запазването на равновесието в света.

Създанията на Дисонанса, най могъщото от които представлява Унголиант, не са плод на ничия определена музика, но на взаимодействието между тях. У тях присъстват противоположни теми, които са в дисхармония и за това за тях може да се каже, че са инкарнации на злото в пълния му смисъл. По природата си те все пак са по-близки до темата на Хаоса, тъй като се боят от светлината на Дърветата, която представлява съчетание на основните теми на реда – Йавана, Манве и Варда. Въпреки това тези твари не са подвластни изцяло на Мелкор, тъй като по природа са деструктивни и опасни и за неговата музика. Особено показателен в това отношение е епизодът с Уноголиант на брега на Ламмот.

Толкин ги обозначава като създания на ужаса и сенките. По времето на Втората тема те стават изключително многобройни, свидетелство за което е основната дейност на Ороме в този период – Ловец.

На този етап като най-важна стъпка се явява възникването на равновесието и стабилността на Арда. Този принцип предполага, че силата на Валар се балансира с тази на Мелкор. Материалното проявление на този принцип е т.нар. Потъмняване на Арда – неотвратимото присъствие на темата на хаоса и промяната в материята на Арда.

Трета тема: Синтез

Както изясних, двете теми могат да се съчетаят единствено от създания, които не са свързани с Музиката на никои от Валар. Нещо повече и двете основни теми трябва да са им присъщи по някакъв начин. Следователно носителите на синтеза могат да бъдат само деца на Илуватар. Децата могат да изберат тема – това представлява принципът на Свободната воля, облечен в изразните средства на Професора. В избора си Децата могат да се присъединят към някоя от основните теми или пък да изберат различен път – собствена музика. Този избор е по същество подобен на избора пред Мелкор, но за разлика от Айнур, които са създадени от отделни аспекти на мисълта на Твореца, децата са създания по “образ и подобие” на Твореца. Следователно те могат да възприемат всички теми, които задава Илуватар. И действително, по признанието на Валар (Silamrillion, Ainulindalee) при първородните темата наподобява тази на Манве, а у вторите – тази на Мелкор.

Както Толкин нееднократно подчертава, елфите “изцеляват” и поддържат земите на които живеят. Това може да се тълкува като снемане на потъмняването на Арда, т.е. на дисонанса на темите. За разлика от тях, хората навсякъде изменят земята – т.е. действат като агенти на промяната.

Синтезът на темите настъпва въз основа на принципа на равновесието. На първо място той започва със създаването на Силмарилите. Те представляват синтез на темата на всички Валар. След това Мелкор завладява Силмарилите и ги влага в короната си. Това е символичният момент на синтеза. В последствие един силмарил преминава у Берен и Лутиен и по такъв начин съдбата на Арда преминава от ръцете на боговете в ръцете на Децата. По такъв начин бракът на Берен и Лутиен въплътява синтеза на темите – от Дисонанса се ражда Хармония, Промяната (преходния живот на хората) се съчетава със Стабилността (дълговечността на елфите). Последвалата Война на Гнева и прогонването на Мелкор извън пределите на Арда, по принципа на Равновесието водят до Акалабет и Отделянето на Валинор, предизвикано от хората. Противопоставянето на темите се трансформира в баланс.

Синтезът на темите премахва пре-детерминираният елемент на времето и трансформира митологията в история в Арда.

Послеслов

Аз съм далеч от мисълта да оправдавам действията на Мелкор. От друга страна не мога да оправдая и всички решения на Валар, най-погрешното от които е Проклятието на Манодс, което обрича Средната Земя на разруха и войни. В своя очерк, аз се опитвам да анализирам динамиката зад привидно полярния свят на Толкиновта Арда.